Сряда, 1 ноември 2000 г. Вестник Труд / КУЛТУРА
Азманов: Горд съм, че вая личности от Възраждането
Скулпторът прави барелеф на смолянски будители

Скулпторът Тодор Азманов е майстор на двата барелефа, с които ще се украси Смолян по случаи Деня на народните будители. Паметниците от мрамор са на възрожденците Хаджи Иван Бечев и Сава Стратев .

Тодор АЗМАНОВ, скулптор

Интервю/ на Евелина ВЕЛИЧКОВА

      - Г-н Азманов, в Деня на народните будители вие подарявате два паметника на Смолян?
      - 1 ноември е подходящ повод отново да се срещнем с ярките личности на нашето Възраждане. Без тяхното ярко родолюбие и неуморна работа за националното самосъзнание, за независима църква и родно училище, народът ни щеше още дълго да тъне в забрава и опасността от пълното му затриване и забвение щеше да е реална. За мене е чест, че работя образите на хората от пантеона на нашето духовно развитие.
      - Как избрахте личностите?
      - Родопчани са свързани с рода си хора. Наследниците на Хаджи Иван Бечев са решили да увековечат славния си роднина. Направили инициативен комитет, след това ме поканиха мен. И така започнах барелефа на Бечев. С паметника на Сава Стратев или Келеш Саващо, както са му викали, историята е подобна. Инициативата идва от хората. Аз се включвам впоследствие, но работя с огромно удоволствие. Защото тези хора са личностите на родопското Възраждане.
      - Имената на Хаджи Бечев и Келеш Саващо не присъстват често на различните тържества и чествания?
      - Да, има много ярки личности, които имат значим принос в духовното пробуждане и народностно осъзнаване на българите, но не ги познаваме. Хаджи Иван Бечев например е родоначалникът на днешния Хаджииванов род в Устово. Корените на този род ни отвеждат в разломните времена на 17-и и 18-и век, когато част от родопските българи са били насилствено помохамеданчени. Той е сред най-дейните противници и на гъркоманството и ярък привърженик на самостоятелната българска църква. За Сава Стратев са писали доста краеведите. Фамилията му обаче никой не знае, защото навсякъде е изписан прякорът му - Келеш Саващо, което е израз на неговата смелост и упоритост в отстояването на българщината. Той е бил изкусен, знатен и търсен майстор бакърджия, но си спечелил слава и като човек, който милее за народните работи. Пет години в края на 19-и век той е бил мухтар (кмет) на Устово. Той е първият управник, който се е противопоставил на Ксантийската митрополия, когато е искала да повиши владиш-ките данъци. Нечувана дързост е проявил, когато се опънал на гръцкия владика Милетий, за да се пребори за оцеляването и спасяването на българското в планината. Той открито е заявил: „Християните в Родопите са българи и не искат да ги идентифицират като гърци!". Келеш Саващо е инициатор за построяването на устовската църква „Света Богородица", изгражда ново училище, помага на първите учители.
      - Пловдивчани ви познават от двете изложби, където показвахте основно абстрактни пластики.
      - В рамките на Месеца на културата аз показах една експозиция в градинката пред община „Север". Тази изложба нарекох юбилейна във връзка със 70-ата ми годишнина. След това от новотел „Пловдив" ме поканиха да ситуирам работите си край алеите на комплекса. Аз правя абстрактни пластики и портрети. Сред тях е портретът на една въз рожденска баба от Копривщица, който прави голямо впечатление. Така че тази тема ми е интересна и често си работя за собствено удоволствие.